AFRICAN&GERMAN EXPRESSIONISM

————————————

Lavinia SCHULZ et Walter HOLDT
Toboggan Frau [Femme Toboggan], 1923
Costume, matériaux divers
Hambourg, Museum für Kunst und Gewerbe Hamburg

Lavinia SCHULZ et Walter HOLDT
Toboggan Frau [Femme Toboggan], 1923
Costume, matériaux divers
Hambourg, Museum für Kunst und Gewerbe Hamburg

National Geographic, Vol. 126, No. 2, March 1964. Mozambique.

and etc. 

четене

.... Тук под "четене" имам предвид дейността по превеждането на надпис в звуци, също така на писане под диктовка или на преписване на ръка на страница с печатен текст и други от този вид в този смисъл четенето не включва нищо подобно на разбиране на прочетеното. Употребата на думата “четене” е, разбира се, твърде добре позната за нас в обстоятелствата на обичайния ни живот (би било изключително трудно тези обстоятелства да се опишат дори грубо). Някой, да кажем, англичанин, има дете, преминало през един от нормалните начини на обучение в училище или вкъщи, то се е научило да чете на своя език, по-късно чете книги, вестници, писма и т.н. Какво се случва, когато то чете вестник? - Очите му се плъзгат по отпечатаните думи, то ги произнася на глас или наум, но произнася определени думи, като просто схваща структурата им в цялост, други думи произнася само след като е видяло, първите им няколко букви, а трети чете буква по буква. Би трябвало също така да кажем, че то е прочело изречение ако, докато оставя очите си да се плъзгат по него, то не казва нищо на глас или наум, но когато но-късно го попитат какво е прочело, то е в състояние да възпроизведе изречението дословно или с незначително различни думи. То може също да действа като това, което бихме могли да наречем просто машина за четене, имам предвид, не обръщайки внимание на изговореното от него, вероятно концентрирайки вниманието си върху нещо напълно различно. В този случай би трябвало да кажем, че то чете, ако действа безпогрешно подобно на надеждна машина. - Сравнете този случай със случая на един; начинаещ. Той чете думите, като ги изговаря с усилие буква по буква. Някои от думите обаче той просто отгатва от техните контексти, или вероятно знае четения текст наизуст. Тогава учителят казва, че той само се прави, че чете, или просто, че той в действителност не ги чете. Ако, разглеждайки този пример, се запитаме какво е четенето, бихме склонни да кажем, че то е определен съзнателен ментален акт. Това е случаят, при които казваме “Единствено той знае дали чете, никой друг в действителност не може да знае това". И все пак трябва да признаем, че доколкото се отнася до четенето на определена дума, в съзнанието на начинаещи
когато той се е 'преструвал', че чете, би могло да се е случило точно същото, случило се в съзнанието на умел четец, когато последният е прочел думата. Ние използваме думата “четене”
по различен начин, когато говорим за овладял дейността четец, от една страна, и за начинаещия, от друга. Това, което в единия случай наричаме пример за четене, в другия не го
наричаме така. - Разбира се, склонни сме да кажем, че случилото се при умелия четец и при начинаещия, когато те произнасят думата, не би могло да е едно и също, Като разликата лежи, ако не в техните съзнателни състояния, тогава в несъзнаваните области на съзнанията или мозъците им. Тук си представяме два механизма, чиято вътрешна дейност можем да видим, и тази вътрешна дейност е действителният критерии за това дали някой чете или не. Но всъщност в тези случаи подобни механизми не са ни известни. Погледнете на това но следния начин:

67). Представете си, че човешките същества или животните са използвани като машини за четене; да предположим, че за да станат машини за четене, те се нуждаят от определено трениране. Човекът, които ги тренира, казва за някой от тях, че вече могат да четат, а за други, че не могат. Да вземем случая с някой, който до този момент не е реагирал на тренировката. Ако поставите пред него напечатана дума, той понякога ще издава звуци и от време на време ще се случи 'случайно', тези звуци повече по-малко да съответстват на напечатаната дума. Някои друг чува тренираното същество да произнася правилния звук, когато вижда думата
"маса". другият казва “Той чете”, но учителят отговаря "Не, не чете, това е просто случайност". Но нека сега предположим, че когато му се покажат други думи и изречения, обучаваният ги прочита правилно. След известно време учителят казва "Сега той може да чете". - Но какво да мислим за първата дума “маса”? Трябва ли учителят да каже "Сгреших. Той прочете и нея", или трябва да каже "Не, той започна да чете по-късно”? Кога той действително е започнал да чете или: Коя е била първата дума или първата буква, която е прочел? Ясно е, че тук този въпрос е безсмислен, освен ако не дам 'изкуствено' обяснение като: “Първата прочетена от него дума
= първата от първите сто последователни думи, които е прочел правилно."

Л. Витгенщайн (Кафявата Книга / 167-168)

индивидът - по природа буржоа

  Един такъв автор е небезизвестния френски публицист Анри Льофевр. Трудно е наистина да намериш марксическа пукнатина в завършения му отказ от марксизма-ленинизма. Той открито заявява, че марксизмът не е дал никакво приемливо разрешение на проблемите, вълнуващи съвременния човек, заявява направо, че тяхното решение не по силите нито на марксическата, нито на буржоазната идеология. Констатирайки, че съвременната интелигенция се вълнува от много нерешени или лошо решени проблеми заявявайки, че тези вълнения засягат и трудещите се, и работническата класа, Льофевр застава формално и открито на съвършено "надкласова" позиция разглеждайки съвременния човек, "индивид", като нещо независимо от неговата социална, класова принадлежност.

....

 Най-напред се оказва, че тоя индивид въобще, с когото се занимава Льофевр и на чиято позиция застава, е "индивидът по природа буржоа". Той е живял  по-рано спокойно "в качеството си" на някакъв ( мъж, глава на семейство, буржоа или небуржоа, интелигент или работник, според мястото което е заемал в разделението на труда, и пр.) Но устойчивостта на неговата система рухнала в неговата душа зиннал страшен, мъчителен "вакуум" всичко за тоя индивид вече е несигурно, подлежащо на съмнение и проверка, абсолютно всичко - марксизмът също се оказва според Льофевр безсилен да помогне някому...

"Новият човек" не е бил следователно още създаден, марксизмът грешел да го изгради по "идеологичен път". Но все пак в душата на този стар "индивид - по природа буржоа" се криел потенциално  новия човек и границата на неговото създаване е ни повече, ни по-малко неговото самосъзнание, че в душата му съществува вакуум.

...

 В областта на изкуството той застава на позициите на модернизма, какъвто ни е познат в неговите произволни уродливи деформации, в неговия абстракционизъм, космополитизъм и песимизъм.

...

 В своята голяма статия " Към революционен романтизъм" (сп. "Ла нувел ревю франсез", бр9, 1956) пише:

"Човекът, който мъчително търси възможното - такава ще е първата дефиниция, първата истина, утвърдена от революционно - романтичния възглед"

...

 Льофевр се старае да ни представи целия свят като индивид с празно съзнание и душа, чиято единствена надежда е самосъзнанието за тая безнадеждна пустота и напрегнато търсене на някакво възможно, разбира се, ще се окаже буржоазно възможно. По въпросите на изкуството то е възможното по пълно скъсване с действителността, с нейното правдиво изображение:

"Образът трябва да изпълни нова, подчинена функция... Тенденциите на съвременното изкуство водят до теория, разглеждаща образа само като посредник (макар и много важен). Той не може да замести или измести елементите, които свързват субективното и обективното, индивида и "другия", човека и света, обикновеното(всекидневието) и необикновеното, далечното и близкото и т.н."

 "Фикцията, както и образът се явяват по-скоро средство за изследване, позволяващи по добре от описанията да се проникне дълбоко в същината на съществуващата реалност, за да можем да   я обхванем да я изразим,  да се освободим от нея и да я отхвърлим..."

 "Отивайки по-далеч от стария романтизъм, ние довеждаме до край - с логична последователност, а не интуитивно - деформацията, анахронизмите, диахронизмите и аналитичното им осъзнаване"

и още:

"Трябва да изчезне бездната между реализма и антиреализма, но, парадоксално от гледище на плоския реализъм - чрез въвеждане на крайни образи на освободеното въображение, проникващи в "реалното" по пътя на деформиращите отношения между обективното и субективното, не само както се смята субективното за плоско отражение на обективното"

....

 Вярно е, че сам Льофевр избягва да назовава своите модернистични за изкуството със самото понятие "модернизъм", тъй като разбира колко то е компроментирано. Той предпочита да представя своята апология на модернизма под флага защитата на някакъв "революционен модернизъм" и "нов революционен романтизъм". 

 Но все пак Льофевр не може да се откаже напълно от самото понятие "модернизъм", като заявява, че трябва да се вложи "нов смисъл в неясната дума "модерен", над която толкова се злоупотреби" Той призовава да се изтръгне "тая дума от снобизма, технокрацията от идеологическите конвулсии на буржоазията, а също и от антимодерния дух, който отъждествява модерно и грозно"...

от Сталин и Марксизма ("франс обсерватьор" от 3.2.1958г.) от Льофевр

Във всеки случай случай недъзите, грешките, извращенията, допуснати от  Сталин, особено през време на култа към него, не са в състояние да отрекат правилността на основното положение, че определеността на съзнанието от битието (и в тоя смисъл изоставането на съзнанието от битието) означава не само отражение на съществуващото но и на тенденциите на неговото изменение.

....

"Възможното" по-пълно философско-естетическо извращение на действителността - което мъчително се търси от " потенциалния нов човек" представлява само едната страна на медала, на който Льофевр написа "индивидът - по природа буржоа" - го окачва на шията на цялото човечество. Льофевр ни показва в другата страна на медала, говорейки за възможното, което тоя човек очаква от живота за себе и. Ще видим, че тези очаквания на надминават старите егоистично-индивидуалистични представи на тоя стар индивид. Льофевр говори за близкото-възможно (или според неговата терминология "възможното-възможно") и далечното възможно ( или "възможното-невъзможно").

Тук особено в графата "възможно-възможно има някои елементарни искания от материално естество, срещу които най-малко социализма може да има нещо против "да намериш добра работа и апартамент", което според самия автор за обикновения човек в буржоазна Франция "днес не е така лесно" и което социализмът осигурява на все повече от трудещите се. Но още в тая в тая графа (за "възможното-възможно") преобладават "категории" от такова морално битово естество: "Да гледаш на живота на другите мъже и жени като на представление и даже с известен интерес)... Да възприемаш открито или негласно като критерий за реално удобство или успеха, или парите, или(което е по човешко) финеса и т. н. ....

 Ако и писател, да поставиш езика над всичко друго... Да стигнеш до цинизъм и позьорско предизвикателство (и дори да ги превърнеш във въпрос на чест). Да се задоволяваш само с автомобила, с бързина, с танца, с количествената любов..." Няма нужда да се доказва , че това "възможно-възможно", към което се стреми "човекът" на Анри Льофевр, е от кодекса на буржоазния егоистичен и индивидуалистичен морал, който при това Льофевр разпростира върху човека въобще, без разлика на класова принадлежност. А когато става дум за "възможното-невъзможно"(по-далечното) т.е. когато става дума за възможностите на бъдещето развитие на обществото, Льофевр показва неверието и песимизма на "индивида - по природа буржоа". За него в тая категория на "възможното-невъзможно" са такива неща: "Достъпът на обикновения човек (мъжа и жената) до мощта, натрупана в областта на техниката, в държавата, в богатството.

прогресивен реализъм

На 14 май 1824 Йожен Дьолакроа отбелязва в дневника си:
"Най-същественото за гениалните творци... са не новите идеи, а неотменното убеждение, че това, коетое вече казано, не е казано достатъчно пълно."

"Една картина изисква също толкова хитрина, измама и мошенничество, колкото и едно престъпление. " - Дега

В същност рисунката на Гоя, както и гравюрите, които са нейно продължение и я обогатяват, чрез импресията е образно писмо, поставено в служба на така наречения по-късно от него "идиома универсал" - универсален език"

 - Господин Дега, като гледам как "предавате" природата, мисля си, едва ли някой ще повярва, че го правите обърнат с гръб към нея.
-  Но, господин Волар -възрази Дега, когато съм във влака, аз от време на време поглеждам през прозореца.

hobymalerin

Bilder sind vergänglich, wie Menschen

Михаил Лещарски

Лещарски е живял с по 4 хапки мед на ден в пещерите на врачанския Балкан и две години се е укривал от правосъдието. Той е заподозрян като извършител на серия жестоки убийства на възрастни хора.

Повече от половината живот на Лещарски преминава в затвора – цели 27 години. В списъка с престъпленията му има присъди за стотици кражби, десетки грабежи и едно изнасилване - на собствената му майка. Подозират го за четири убийства, но е осъден само за едно от тях, извършено в софийското село Владо Тричков. Михаил Лещарски обаче не се счита за престъпник, а за беглец.

„Убиецът от пещерата” е имал тежко детство. Той е бил жестоко малтретиран от баща си, който го е връзвал и оставял без храна със седмици. В опит да избяга от боя и от веригата, Лещарски започва да краде, да напада хора и да живее в затвора. Сега, след дългото скитане из пещерите, той е настанен в Софийския затвор.

----
50-годишният сериен убиец Михаил Лещарски е бил връзван от баща си като дете с вериги за най-малките провинения. Това разказа пред Дарик психологът Светльо Петков, работил със задържания.

Като дете Лещарски е имал и присъда за изнасилване на майка си.
50-годишният вече мъж от врачанското село Царевец е заподозрян за убийствата на трима души - двама мъже и една жена, извършени в периода 2009 - 2011 година. Той бе арестуван на 22 февруари в пещера край Враца, в която живеел през последните две години.
Михаил Лещарски е бил добър художник и е рисувал икони, разказа криминалният психолог. След като прекарва 26 години в затвора заради кражби, мъжът излиза на свобода и започва да обикаля в лозята около Враца и Мездра. Търсил е храна. Заради нуждата да отмъсти на своите родители за причинените му страдания той извършва трите убийства.
„Той сподели, че като дете е имал присъда за изнасилване на майка си, за което в процес на разговора отрече наистина да се е случило. Явно тогава по някакъв начин майката е имала намерение да го накаже за нещо и затова е повдигнала такова обвинение спрямо него. Със сигурност става въпрос за жестоки травми в детството. Той сподели случки, които не са нормални в едно семейство да случват. Бащата го е изтезавал, връзвал го е с вериги. В жената, която е убил, е видял собствената си майка, това го е накарало да избухне и да я накаже. Той има нужда да накаже своите родители". Това разказа психологът Светльо Петков.
---
  До момента мъжът е обвинен само за убийството на Елена Томова, открита във вилата си през лятото на 2009 година с кървав кръст на челото и отрязана гърда. При ареста той прави пълни самопризнания, но пред съда се отрича от думите си.От прокуратурата са категорични, че имат железни доказателства срещу Лещарски, който влязъл във вилата на Елена, за да се нахрани и оставил следи из цялата къща. И до днес, две години след престъплението, в селото не спят спокойно.